Прочетен: 5295 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2010 21:31
Доктор Николай Попов от София със своето семейство преди отпътуването си на Запад през 1983 година. Това е човекът, поставил световен рекорд на доброволно гладуване. Посредством поредица от гладни стачки, този човек принуди режима на Тодор Живков да му разреши да отпътува. Бяхме приятели.
"Българка обяви гладна стачка пред ЕК"
"Българка обяви гладна стачка пред централната сграда на Европейската комисия в Брюксел.
Росица Димитрова от София е издигнала малък плакат до един от изходите на сградата, съобщи БиТиВи. Текстът на плаката е на английски и гласи: "Договорът (на Европейския съюз) с България е договор с мафията, не с българския народ. Срам!".
Сънародничката ни не приема членството на България в Европейския съюз. Според нея то по никакъв начин не е променило българската съдебна система. Росица обясни, че протестът й е основно срещу "проядената от корупция съдебна система в България".
Преди 16 години моят и на баща ми бизнес беше съсипан и всички опити да получим правосъдие досега са неуспешни, тъй като мафиотите си плащат, оплака се жената.
Преди да пристигне в Брюксел, Росица Димитрова е гладувала 42 дена пред европейски представителства в Барселона. След като никой не й обърнал внимание, тя решила да се прехвърли в Брюксел."
Погребението на Робърт Сендс, починал на 5 май 1981 година в британските затвори след продължителна гладна стачка. Западът се оказа по-зъл и по-безчовечен дори от комунизма.
През 70-те и 80-те години на 20 век гладната стачка беше главното оръжие на противниците на комунистическия режим. В много от случаите стачките успяваха. За разлика от Запада, където гладуващите ги оставяха да умрат. А ние в своята наивност се борехме за демокрация, страдахме, за да дойде демокрацията, рискувахме живота си заради демокрацията. Демокрацията накрая дойде. И сега, както някога хора пак гладуват в името на Справедливостта и Истината. И сега, както някога хора пак жертват живота си заради Справедливостта. Много искам тази жена да победи. Но не вярвам. Сега, за разлика от някога никой не обръща внимание, когато хора умират от глад. Сега, за разлика от някога вече никой не говори за Кауза, за истина, за справедливост. А демокрацията се оказа илюзия. На д-р Попов при третата, най-продължителната гладна стачка на 63-тия ден ми поставят сонда през носа и го хранят изкусвено и насила. Издържа общо 214 дни, след което властите капитулират. Робърт Сендс умря на 66-тия ден. През 1988 или 89, не помня точно, проведохме щафетна гладна стачка в подкрепа на поета Петър Манолов от Пловдив. Победихме. Победи човешката солидарност. Чакам отговор от приятелите, на които писах, но мисля, че нещо трябва да направим задължително. Замълчим ли, следващите жертви ще бъдем ние. Следващата жертва може да бъде всеки от нас.
И все пак! Все пак аз вярвам, че нищо не е напразно. Още не знам какво ще направим, но вярвам, че много хора няма да останем безучастни. Както вярвам, че е крайно време нещо да направим. Иначе и нас утре ни чака гладна смърт. Само че не доброволна, а принудителна.
Нека подкрепим Росица Димитрова днес, за да не умрат утре нашите деца също от глад. И нека действаме максимално бързо, защото гладната стачка е много по-мъчителна и ужасна, отколкото можете да си представите.
ДНЕС Е ВИДОВДЕН!!! 21 града в четири дър...
Петък вечер, вчерашният протест срещу Пе...
Брюкселски шмекерии а ла Бае Ганя с Иста...
За родния шахмат и 2-3 реда за бизнес-зд...
11.09.2010 10:50
Вероятно е от размера или на заглавието или на размера на картинкото от клипчето. Писах на човека, който го е поставил да го оправи. Мога и аз, но да не ми се разсърди. Обикновен технически проблем, и друг път се е случвало. Все пак предпочитам сайта с тези проблеми, отколкото тоталната цензура на българските блогове.
11.09.2010 17:50
11.09.2010 21:40
26.09.2010 12:10